Могат ли кучетата да се разболеят от тетанус

К учето ви се разхожда спокойно до вас и в следващата минута вижда заек! Домашният ви любимец се затичва след него, игнорирайки всичките ви команди и викове. За негово нещастие, той не забелязва ръждясалата стара телена ограда, простираща се през пейзажа, и бяга право към нея. След неуспешния лов питомецът ви се връща при вас с повърхностни рани от бодливата тел по краката и муцуната си. А вашият ум препуска: Дали кучетата боледуват от тетанус? И трябва ли да поставите на четириногото ваксина още сега? 

Снимка: iStock

Краткият отговор е да, кучетата могат да се разболеят от тетанус. Но не, не бихте могли да сложите ваксина на домашния си любимец, дори да искате.

Какво е тетанус при кучетата?

Тетанусът при кучетата е сериозно, макар и сравнително рядко срещано инфекциозно заболяване. То възниква от бактерията Clostridium tetani, която попада в организма на четириногите чрез отворени рани. Тя се среща естествено и в някои почви. Любопитен факт е, че самата бактерия не е проблемът. По-скоро тетанусът се причинява от невротоксин („тетаноспазмин“), който се произвежда от бактерията, след като е внесена в среда, лишена от кислород (както при прободни рани) и започне да се размножава. Този токсин, известен като тетаноспазмин, атакува централната нервна система, като нарушава нормалното предаване на нервните импулси. В резултат на това се появяват болезнени мускулни спазми, силна скованост и неволеви мускулни контракции, които могат да засегнат както отделни части на тялото, така и целия организъм.

Снимка: iStock

Кучетата се заразяват най-често, когато спорите на бактерията попаднат в дълбока прободна рана, ухапване, разкъсване на тъканите или друга травма, при която се създава среда с ниско съдържание на кислород. Именно при тези условия спорите се активират, започват да се размножават и отделят токсина. За разлика от това, попаднали върху здрава кожа или погълнати с храната, спорите обикновено не представляват опасност.

Спорите на Clostridium tetani са широко разпространени в природата и могат да оцелеят в почвата, праха и животинските изпражнения в продължение на месеци, а понякога и години. Това означава, че всяко куче, което прекарва време навън, особено в селски райони, гори или градини, има потенциален контакт с причинителя на заболяването.

Снимка: iStock

След като токсинът бъде произведен, той прониква в нервните окончания около мястото на нараняването и започва да се придвижва по нервните влакна към гръбначния мозък и мозъка. По време на този процес могат постепенно да се появят различни неврологични симптоми, като скованост на крайниците, затруднено движение, напрегната походка и характерното „замръзнало“ изражение на лицето.

В повечето случаи първите признаци на тетанус се развиват между 5 и 10 дни след нараняването, но инкубационният период може да бъде значително по-променлив. При някои кучета симптомите се появяват само 3 дни след заразяването, докато при други могат да се развият едва 2–3 седмици по-късно. Скоростта на развитие зависи от дълбочината на раната, количеството произведен токсин и близостта на нараняването до централната нервна система.

Симптоми на тетанус при кучета

Най-честите симптоми на тетанус при кучетата включват:

• Мускулна скованост
• Тремор
• Затруднено ходене
• Затруднено преглъщане, хранене или пиене
• Прекомерно лигавене

Снимка: iStock

Тетанусът при кучетата може да протече в две основни форми – локализирана и генерализирана, като първата е значително по-често срещана.

При локализирания тетанус признаците се развиват основно в областта около раната, през която бактерията е проникнала в организма. Засегнатите мускули постепенно стават напрегнати и болезнено сковани, а при някои кучета се наблюдава и лек или по-изразен тремор. В зависимост от мястото на инфекцията може да бъде засегнат само един крайник, което води до промяна в походката и затруднено движение. Въпреки че локализираната форма често остава ограничена, при част от пациентите токсинът продължава да се разпространява и заболяването преминава в по-опасната генерализирана форма.

Генерализираният тетанус засяга голяма част от мускулатурата на тялото и представлява значително по-сериозно състояние. Кучетата започват да се движат изключително сковано, с изпънати крайници и опашка, държана право нагоре или назад. При тежките случаи мускулите се втвърдяват до такава степен, че животното почти не може да сгъва краката си и заема характерната стойка, известна като „трионно козле“.

Често са засегнати и мускулите на лицето и главата. Устните се изтеглят назад, създавайки характерното изражение, известно като „зловеща усмивка“, а челюстите се стягат толкова силно, че устата почти не може да бъде отворена. Именно поради този симптом тетанусът често е наричан „затворена челюст“.

Снимка: iStock

Когато са засегнати мускулите, участващи в преглъщането, кучето изпитва сериозни затруднения при хранене и пиене, а прекомерното лигавене е често срещан признак. Ако токсинът обхване мускулите на гърлото или тези, които участват в дишането, може да настъпи респираторен дистрес – животозастрашаващо състояние, изискващо незабавна ветеринарна помощ. Поради постоянните мускулни спазми организмът произвежда голямо количество топлина, което може да доведе до повишена телесна температура и развитие на треска.

Как ветеринарните лекари диагностицират тетанус при кучета

Диагностицирането на тетанус при кучетата се основава предимно на клиничните признаци и подробния физически преглед, извършен от ветеринарния лекар. За разлика от много други инфекциозни заболявания, при които диагнозата се потвърждава чрез лабораторни тестове, при тетануса именно характерната комбинация от симптоми – мускулна скованост, болезнени спазми, затруднено движение и типичното напрегнато изражение на лицето – често е достатъчна, за да насочи специалиста към правилната диагноза. Ако по тялото на кучето е налице прясна или наскоро получена прободна, разкъсна или ухапна рана, подозрението за тетанус става още по-силно. В много случаи обаче раната вече е почти заздравяла или е останала незабелязана от стопанина, което прави диагностицирането по-предизвикателно.

Снимка: iStock

Макар да съществуват лабораторни методи за откриване на бактерията Clostridium tetani или на произведения от нея токсин, те рядко се използват в ежедневната ветеринарна практика. Причината е, че тези изследвания често дават неточни или отрицателни резултати дори при действително болни животни. Освен това получаването на резултатите може да отнеме време, а тетанусът е заболяване, при което ранното започване на лечението е много по-важно от лабораторното потвърждение.

Освен физическия преглед ветеринарният лекар обикновено назначава и основни диагностични изследвания, които помагат да се оцени общото здравословно състояние на кучето. Те могат да включват пълна кръвна картина, биохимичен профил, анализ на урината и рентгенови снимки. Тези тестове не доказват директно наличието на тетанус, но могат да открият съпътстващи инфекции, възпаление, увреждане на органи или други заболявания с подобни симптоми. При необходимост могат да бъдат препоръчани и допълнителни образни или неврологични изследвания, за да се изключат други възможни причини за мускулната скованост и неврологичните нарушения.

Снимка: iStock

Лечение на тетанус при кучета

Лечението на тетануса при кучетата е комплексно и зависи до голяма степен от това колко рано е открито заболяването и доколко са напреднали симптомите. Ако диагнозата бъде поставена в самото начало, ветеринарният лекар може да приложи тетаничен антитоксин. Неговата цел е да неутрализира токсина, който все още циркулира свободно в организма. След като токсинът вече се е свързал с нервните клетки, антитоксинът практически губи своята ефективност и в някои случаи може да предизвика нежелани реакции, поради което употребата му винаги се преценява индивидуално.

Антибиотиците са основна част от лечението. Макар че те не могат да унищожат вече произведения токсин, те елиминират бактериите Clostridium tetani и предотвратяват отделянето на нови количества токсин. Това позволява на имунната система постепенно да се справи с вече наличната отрова и ограничава прогресията на заболяването.

Снимка: iStock

Когато бъде открита раната, през която е настъпило заразяването, тя обикновено се почиства хирургично. По време на процедурата ветеринарният лекар премахва замърсената и увредена тъкан, както и всички възможни огнища на бактериите. Така се намалява значително количеството на токсина, което може да бъде произведено в бъдеще.

Тежко засегнатите кучета често се нуждаят от хоспитализация и непрекъснато наблюдение. Обичайно се прилагат интравенозни течности, обезболяващи, хранителна поддръжка и медикаменти за отпускане на мускулатурата. Ако животното не може безопасно да преглъща, може да се наложи поставяне на хранителна сонда. Изключително важно е кучето да бъде настанено в спокойна, тъмна и тиха среда, тъй като шумът, ярката светлина или внезапните докосвания могат да провокират силни мускулни спазми. В някои случаи се използват и седативни лекарства, но те трябва да се прилагат внимателно, тъй като могат да повлияят дишането и други жизненоважни функции.

Снимка: iStock

Възстановяване и прогноза при тетанус при кучета

Възстановяването от тетанус зависи най-вече от тежестта на заболяването, скоростта на поставяне на диагнозата и навременното започване на лечението. Кучетата с локализирана форма обикновено имат добра прогноза, особено когато терапията започне още при първите симптоми. В тези случаи подобрението настъпва постепенно и може да са необходими четири или повече седмици, преди всички признаци на заболяването да изчезнат напълно. Дори след клиничното оздравяване някои кучета се нуждаят от допълнителен период на възстановяване, за да възвърнат напълно своята мускулна сила и нормална подвижност.

Снимка: iStock

При генерализирания тетанус прогнозата е значително по-предпазлива. Заболяването може да засегне жизненоважни мускули, включително тези, които участват в дишането и преглъщането, което значително увеличава риска от усложнения. Въпреки съвременното лечение, преживяемостта при тежките случаи остава около 50%. Именно затова всяко забавяне в поставянето на диагнозата може да намали шансовете за успешно възстановяване.

Най-важният фактор за добрия изход е ранната ветеринарна намеса. Колкото по-бързо бъдат започнати антибиотичната терапия, почистването на раната и интензивните поддържащи грижи, толкова по-голяма е вероятността кучето да се възстанови без трайни последствия.

Как да предпазим кучето си от зараза с тетанус?

И така, да се върнем към вашия космат приятел и нараняванията от бодливата тел. Да речем, че кучето ви има рани по носа от ръждясал метал – сега какво? Не трябва ли да отидете по спешност до кабинета на ветеринарния си лекар, за да му постави ваксина срещу тетанус?

Оказва се, че засега това не е възможно. Въпреки че съществуват множество одобрени от Американската агенция по храните и лекарствата (FDA) ваксини срещу тетанус за хора, коне и овце, към момента не е разработена лицензирана ваксина за кучета.

Снимка: iStock

Причината е, че тетанусът се среща сравнително рядко при четириногите. Поради ниската честота на заболяването разработването на подобна ваксина би изисквало значителни инвестиции, които едва ли биха могли да бъдат възстановени чрез продажбите ѝ. От гледна точка на фармацевтичните компании това прави проекта икономически нецелесъобразен и е една от основните причини ваксина срещу тетанус за кучета все още да не се предлага на пазара.

Съществува и сериозна етична страна на въпроса. За да бъде доказана безопасността и ефективността на една нова ваксина, тя трябва да премине през серия от научни изследвания и клинични изпитвания. При заболяване като тетануса това би могло да наложи експериментално заразяване на част от животните, последвано от лечение и проследяване на развитието на инфекцията. Подобни проучвания биха причинили значително страдание на изследваните кучета, а в някои случаи могат да доведат и до фатален изход.

Снимка: iStock

Именно съчетанието от ниската честота на заболяването, високите разходи за разработка и сериозните етични предизвикателства прави създаването на ваксина срещу тетанус за кучета малко вероятно на този етап. Поради тази причина най-добрата защита остава превенцията – своевременното почистване и лечение на всяка дълбока рана, внимателното наблюдение на кучето след травма и бързото посещение при ветеринарен лекар при поява на първите симптоми.

Какво да направите, ако кучето ви има рана

Тъй като няма достъпна ваксина срещу тетанус за кучета, как можете да предпазите домашния си любимец от това състояние? Най-добрият начин е своевременното третиране на всяка дълбока рана. След разходки в гористи местности, полета или дворове е добре да да оглеждате лапите и тялото на питомеца си за наранявания, ухапвания или чужди тела. При съмнение за по-дълбока рана трябва незабавно да се потърси ветеринарен лекар, който да почисти мястото и при необходимост да назначи антибиотично лечение. Ако след подобно нараняване се появят скованост, тремор или затруднено движение, посещението при ветеринарен специалист не бива да се отлага, тъй като при тетануса навременната реакция може да бъде решаваща за живота на животното.

Вижте още: Очен секрет при кучетата: нормално явление или сигнал за тревога